Ако животът е път, нещата, които правим, са стъпките по него. Кога в права линия и напред или с известно лъкатушене, вървим по пътя, докогато ни е отредено. Жалко е да се стои с вкопани нозе – пътят е, за да се извърви. Добре е, че не знаем колко е дълъг и кога ще свърши.
|
Третият Великден
,
Ограничения при такава заплаха са основателни. Те важат за всички нас, но не и за църквата. Глобяват ни за разходка в парк или на Витоша, но не и при масово посещение в църква за празника. Както църквата е храм за някои, така пък природата е храм за други. А Бог е навсякъде. Той не е задължително в църквата. Както не са задължителни и посредници за връзка с него. Разбрал го е Ботев и го е написал в „Моята молитва“, като се обръща към бога, който е „в сърцето и душата.“ https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3162&Level=1
Който има съзнание, няма да тръгне към планината като овца сред стадо. Ще отиде сам и ще й се наслаждава. Ще отиде със собствен превоз. Ще спазва дистанция от срещнатите. Но за това го грози глоба. Тези, които ще се стекат към храмовете и ще бъдат близо един до друг, не ги грози. Вярата ли ще ги опази. Тази вяра, която не им пречи да го направят, а на Великден някои ще крещят от дворове и балкони „Христос воскресе!“. Простете, но така се крещи след гол на любим отбор. Го-о-о-о-л! Или пък „Булгар, булга-а-ар“, след като си скочил като Алековия герой в басейна. Вярата е нещо лично, тихо и понякога – несподелимо. И винаги е ненатрапваща се, поне тази – истинската вяра.
През 20-и век България е преживяла два запомнящи се Великденски периода, които са били далече от всякакъв празник. Първият – атентатът с бомба в църквата „Света Неделя“ през 1925, на 16 април. През 1928 е вторият – земетресението в Чирпан и околностите от 14 до 25 април. Първият е човешко престъпление, вторият – природно бедствие.
Предстои ни Великден 2020 в условията на зараза, отнела хиляди животи, която продължава да го прави. Непозната е, а непознатото плаши.
Ето линк към разказа на Елин Пелин – „Напаст божия“ -https://chitanka.info/text/5292-napast-bozhija
Дали на масово посетилите църква по Великден ще се направят тестове и заразените ще бъдат поставени под карантина, или ще ги пуснат да си отидат по живо и здраво да разпространяват каквото са прихванали или донесли в храма. Защото в божиите работи не се месим.
Но вирусът няма да се трогне от набожността ни.
Държавата „Марийка“
От Русия заяввят, че Турски поток ще мине през България. Българското правителство казва, че още не са получили официално писмо за това. Което ми напомня за един виц. Другарката попитала: „Деца, кажете ми една съгласна. Иванчо станал и казал – „Марийка“.
Разпад
Вече няма откъде да почнеш и къде да свършиш на фона на събитията. Всичко тече към разпад. Тотален. Не смогваш да го следиш. Толкова се е засилил. Тъкмо един ти стане симпатичен що-годе – че разголва агентство в полза на Русия, и той вземе, че се срути по някакви причини. Нарече майките на деца с увреждания някакви кресливи жени, които търсят незаслужени облаги едва ли не. Много е грозно това. Прав е, че един от коалицията им е откровен руски агент, не говорим за останалите.
Той /знаете КОЙ/ днес говорил в Брюксел с Медведев за – за задълбочаване на сътрудничеството в енергийната област между България и Русия. Докога и защо? И в името на какво? Защото в наше – на гражданите на тази държава, това не е необходимо. Вредно е. Той пропусна съзнателно да предоговори цените на газа в наша полза. Омразният Европейски съюз му даде тази възможност, Не я използва, за разлика от други страни. Вместо това продължава да преговаря с Русия, за да й бъдем вечни енергийни роби.
Полша ще получава втечнен газ от САЩ 30 % по-евтино. Ние държим да плащаме по-скъпо.
Какво още трябва да се случи, за да се събуди „Юнак Балкански“. Не говоря за патрЕотите.
В улея
Низ от събития, които пъплят към определена цел, докато бавно ни сваряват като жаби. Откакто кацна Чайка-та, те, събитията следват своя ход. Нехаем за това. Днес е Трайчо Трайков. Утре ще е всеки един от несъгласните. За всеки ще се „намери“ нещо. Навални уж го пускат, но на изхода отново го арестуват; И така до безкрай. Докато току-виж не му се случи нещо като на Магнитски. Каква работа има у нас бившият шахматист и настоящ депутат от „правилната“ в Русия партия Карпов да говори, че трябва да излезем от НАТО. Каква работа има националната ни телевизия да му дава трибуна. Подготвят ни за това, значи.
Остана ли някой да вярва, че Русия е цялата в бяло, след като Путин изля, че Скрипал е предател и боклук. Че шпионството и проституцията не могат да бъдат спрени. Това не звучи ли като обещание да продължи да ги ползва. Каквото е решил да прави, да го прави – негова си работа. Проблемът е, че ние сме благодатен плацдарм. Дащни сме. Каквото не е поискал –това не сме му дали. И не ми минавайте с тия извивки, че сме тръгнали след дъжд качулка да преговаряме с Газпром за цената на газа. За разлика от всички само ние не се възползвахме от възможността да намалим цената му за българските потребители. Ало-о-о-у. Русофи(листици)те, чувате ли? Или сте мазохисти благодатни.
Същите бъдете щастливи, щото АЕЦ „Белене“ възвисява некрофилска снага с обещание да не изважда ръка от джоба ни.
И честита ни нова цена на газа, граждани. Не, не псувайте ДКЕВР. Комисията ви я поднасят като изкупителна жертва – да понесе вълната от недоволство. Заслугата е на правителството на гражданите за европейско развитие, които все по-откровено са ни засилили към евразийската кошара. От нея имаме спомени.
Не казвам да влезе убитият. А тези някогашни сини и десни, дето видяха в ГЕРБ алтернатива на комунистите. Всъщност всички сме вече убити. Не без тяхна помощ, но и ние сме си виновни. Отново сме на изходната точка. На нея бяхме и през 1989. Тогава на 18 ноември се радвахме, че Тодор Живков е паднал. Днес през 2018 имаме правото да се радваме, че ни управлява неговата плът и кръв. Аре, както казва Иво Беров.
6 септември
Това е националният празник – 6 септември. Ето тази дата през 1885 е истинският ни празник. Особено ценен е, защото сме си го извоювали сами. Върху него има само един отпечатък – нашият. Сигурно затова „освободителката“ е била против. За това българските русофили дума не обелват. Ще честват Съединението, но уви – този път няма как да кажат, че милата на сърцето им Русия е допринесла за него. Освен ако не излъжат. На някакви трибуни ще се изтъпанят някакви хора и ще говорят разни неща. Ще говорят за събития, с които никога няма да са съизмерими. Ще изглеждат нелепо на техния фон.
Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Никой от тях не е хранил илюзии за истинската цел на империята спрямо Отечеството ни. Някои техни съвременни сънародници са такива само по документи, но не и по воля и дух. За тях споменатите българи са портрети, тапети и клишета, извиращи от празните им кратуни. Те не знаят или не искат да узнаят какво са писали за „освободителката“ тези наистина Българи. Няма да ги е срам, няма да изпаднат в гняв например, че централен софийски булевард носи името на съзнателно причинилия гибелта на българския апостол на свободата. Зловещо и отвратително е булевард „Граф Игнатиев“ да пресича булевард „Васил Левски“.
Който иска, ще прочете дневника на Стефан Стамболов. А той се чете на един дъх. От него става ясно, че интригите, обвиненията, заплахите срещу „освободена“ България край нямат. Ясно става, че империята изисква страната ни да няма своя външна политика, а да следва руската. Ясно става, че и тогава не са липсвали миши сърца и подли душици – предатели на Родината. Волята и усилията на достойния държавник Стамболов за независимост и собствен път с оглед на българския интерес вбесяват Русия. Тя ги възприема като оскърбление и неблагодарност. Девет години по-късно му отмъщава с ръцете на родоотстъпници.
Гнусно и отлъскващо е в градинката пред „Кристал“ да има такъв паметник на Стамболов – с посечена глава. Като за назидание – какво чака всеки, който не е послушен на империята.
6 септември е нашият истински национален празник.
Има нещо символично в това, че СССР-то ни обявява война на 5.09.1944 . Прави го точно преди деня, когато България съединява изкуствено две от разделените си части през 1885. Сякаш, за да й покаже, че нейно суверенно решение за развитието й не е възможно. Че България е грижа на Русия, както повелява Санстефанският договор, който и досега оглушително честваме като национален празник.
България ще прокопса и ще дръпне напред, когато наистина излезе от оковаващите рамки на този договор, вместо благодарно да блее. Но за това трябват държавници като Стамболов и останалите.
Честит 6 септември, честито Съединение, българи!
Теория на екскременталността
Дечицата – момченце и момиченце вървяха по алеята. Момиченцето кривна и баба му се разкряка да се върне. То я изгледа. Чудеше се какво нередно е направило, но се върна. Момченцето стигна до голям конски екскремент.
- „Говно.“ – каза то. – „Голямо говно.“ И продължи да повтаря думата.
- „Ти какво, бе?! Само това ли те интересува? Я върви напред! – ревна му.
Това не беше правилна реакция. С нея бабата насърчаваше детето да се вглежда в говна, където и да ги срещне. Да ги забелязва, без да ги разграничава и да си обяснява произхода им.
А колко просто би било да каже:
- „Да, моето момче, говно. Това е от кон. Голямо и симпатично животно. Пасе трева и ги снася такива. Говната, момчето ми, са неизбежни. Всеки ги снася. Различните животни според размера си произвеждат съответните ….. . По-малките оставят по-малки. По-големите – по-големи. Ти виждаш, момчето ми, сега говно на кон. Но я си представи това на динозавър.“
По този начин интересът на момчето към говното би бил овладян. Всеки следващ път, когато види нещо подобно, нямаше само да го повтаря, а би се опитало да познае от какво животно е. Баба му затвори темата – да не се интересува от екскременти. А би могла да тласне този интерес в изследователска насока. Да го насърчи да налюдава, да анализира, да прави изводи.
Често възрастните нямат търпение да се поставят на мястото на детето, което някога са били, и отново да да преоткрият с него нещата. Те възспират вроденото му и естествено любопитство към открития, като го попарват с отегчение или гняв. Отричат правото на детето да наблюдава и да открива, вместо да го насърчават.
Бабата закъсня, след като момчето направи откритието. Затова то продължи да повтаря думата. Което я вбеси и тя реагира неадекватно. Тя пропусна мига да погледне на нещата през неговите очи и да му разшири хоризонта с нови знания. Вместо това го остави да повтаря „говно“. Просто говно.
А не е така. В „Джурасик парк“ Сам Нийл бръкна до рамото в динозавърско такова, за да извади звънящия телефон. Това беше жизнено важно. Колко много поуки могат да се извлекат от едно нищо и никакво г…о.
Животните са чистосърдечни и непосредствени. Те го вършат на открито. Не ги смущава, ако има зрители. Веднъж видях кобила да се облекчава. Все едно от нея се изля кофа с вода. Човекът е по-друго животно. Ако го напъне някъде на открито, той гледа да се прикрие. По-съзнателните индивиди си го заравят. Котките правят така. Сигурно си виждал това, момчето ми. Заравят и душат, докато престанат да усещат „аромата“. Кучетата са по-джаста-праста. Напавят го и това престава да е тяхна грижа. Тук зависи вече от стопаните им. Ако се цивилизов и отговорни хора, ще извадят пликче и ще го съберат.
Ето че опряхме до човешката дейност в буквален и преносен смисъл. Когато са се осрали до ушите, отказват да поемат отговорност и търсят виновник на принципа „кой ми с.а в гащите.“ Този принцип, моето момче, е доста присъщ за политическите животни от човешкия вид. Управляват те държавните ресурси и спускат в избран от тях улей нашите пари, които плащаме като съвестни граждани. Но това не е за наша обща полза, а за лична нечия на техен приближен. Когато гърми скандал след скандал, реторичният въпрос „кой ми с.а в гащите“ подема кампания срещу „виновника“, който от 17 години е извън властта. Но жаравата на неговата вина не тябва да угасва. Защото така.
По принцип огънят е нещо пречистващо. Символ е на живот, топлина и уют. Може и да е неуправляема стихия с ужасяващи последствия. Възниква и без човешка намеса. Но когато стане с нея, моето момче, това си е говно от най-чист вид. Дали ще са тютюневите складове в Пловдив, дали ще е кранът за демонтаж на петостенния еди-какъв си пред НДК, дали ще е КТБ, незащитеният държавен интерес и безропотното плащане за АЕЦ „Белене“ на Росатом, търговският регистър и т.н. и т.н., това е огромно говно, момчето ми. На пръв поглед не вони, не усещаш. Но последствията ти бъркат в джоба. Такова говно е и, когато депутат каже за свой колега, изначално липсващ от НС, че липсващият бил там, където имало работа. Означава ли това, че в българския парламент работа няма, а просто се гласуват другаде взети решения?
Бъди сигурен, момчето ми, че все някога ще се натъкнеш на голям животински или човешки екскремент. Моля те, не се ограничавай само с констатацията от намирането му. Постарай се да проследиш и узнаеш причината за находката. Спомни си това, което ти казах.
Разхождахме се веднъж из Витоша с моя приятелка. Пред мен видях пресен конски екскремент. Докато го прекрачвах, казах “конь“. В следващия миг тя стъпи в него и ми викна: „Защо не ми каза?“ Аз се оправдах – „Казах „конь.“. – „Трябваше да кажеш „лайно“! – беше отговорът й.
Нещата просто трябва да се назовават с истинските им имена. Та така, момичета и момчета.
Мара
Тягостно е да гледаме „най-страшния престъпник“ Десислава Иванчева, омотана във вериги, докато я водят в болница заради основателна и належаща причина. При ареста й през април я държаха седем часа на столичен булевард, та народът да гледа колко властта е непримирима към престъпниците.
А плува ли корабче в Перловската река. Всичкото Мара втасала. Иззаконотворствала. На Лукойл монопола осигурила за сметка на дребните бензиностанции. Конкуренцията отстранила. Каквото трябва, направила Мара чрез привидно и законово разделените си власти, действащи в синхрон. „Белене“ възобновила. Ремонт на самолети и хеликоптери в Русия открила при явна неизправност от страна на изпълнителя.
Някакви хора й пищят, че системата ги убива. Мара ще им даде някакви пари да млъкнат засега, без да им реши проблема. Винаги прави така.
Някакви руски барджи шетали из пристанище Бургас. Ми то си е тяхно.
Всичко е тяхно и плащаме безропотно данък „Русия“. Какво стана с интерконекторната връзка с Гърция. САЩ и ЕС преговарят за изграждане на терминали за втечнен природен газ. Инициатива от наша страна или тишина.
Твърдя, че Босият е мъченикът-пророк, който се оттегля по свое желание от живота заради всички нас, върху които всевластната Мара е спуснала ненаситните си пипала да смуче още и още. В полза за себе си и за чужда държава, на която винаги е била по-вярна от собствената си – в различните си парламентарни превъплъщения.
Make America Great Again?
Make America Great Again?
Ако това е начинът, по който го прави днешният й президент, нищо добро не чака Америка. Но нея да не я мислим. Тя има защитни механизми срещу изкушени да последват примера на Северна Корея или Русия. Като неоспоримост на авторитета на лидера. Кой смее да оспори авторитета на лидера в Русия и Северна Корея.
Днес надеждата е, че САЩ не са Русия или Северна Корея. Независимо как се държи техният президент и какви сигнали излъчва. В кратката си история САЩ са се утвърдили като самокоригираща се система. Такава, каквато препятствия от какъвто и да било характер, не могат да попречат на развитието й. Независимо какво преживяват в момента. Ще преживеят и този президент, който постави на карта това развитие и се държа като враг с естествените си съюзници, докато правеше мили очи на другия свят. Светът, който се е капсулирал в миналото, защото не насмогва на настоящето и бъдещето. Той никога няма и не може да бъде добросъвестен и предвидим партньор на цивилизования свят, защото изначално и по принцип не споделя неговите ценности и принципи. Този свят иска да владее, да диктува и да експлоатира в своя полза, като изсмуква ресурси чрез местни верни нему захлебващи същества.
Обама беше цивилизован, но недалновидно отстъпи влияние. Даде си сметка, когато беше вече загубил позиции.
Има една държава, където руските интереси са приоритет пред националните. Президентът на САЩ направи нещо неправено от предшествениците му досега. Какво ще последва от това, зависи от съответната държава. Предполагам, че сега САЩ ще задействат защитните си механизми. Защото ги има, за разлика отнякъде.
Сякаш светът се е върнал в 1945 и някой трескаво се озърта как, какво и кога може да придърпа обратно в мрачната си бърлога.
Финалът 2018
Финалът на Мондиал 2018 за Франция беше като запазена маса в ресторант. Имаше съдия в ролята на Maître d’hôtel. Плонж за наказателен. Дискретен, да признаем. Не като Неймар. Ей, Maître d’hôtel, наказателен! Oui, monsieuirs. Манджукич би могъл да си вкара автогол и при друг повод, но стана точно тогава.
Хърватите изравниха с гол след комбинация. Красота. Радостта им продължи няколко минути. След корнер топката срещна ръката на приземяващ се хърватин. Без да применя посоката си. Без съзнателно играчът да я докосва. Като един наскочиха всички в син екип да искат дузпа. Получиха я. Този път авантата си я вкараха сами чрез човечето, дето легна за наказателен. Ей, Maître d’hôtel, дузпа! Bien sûr, monsieurs.
В този мач Хърватия започна мача с минус един гол срещу себе си. За това се погрижи Maître d’hôtel –ът. Постара се и след като изравниха – с дузпата. Оттам-нататък – Хърватия беше принудена да атакува, с което си разреди защитата.
Равносметка: 2 гола на Maître d’hôtel –а за Франция, 2 гола на Хърватия и 2 гола на Франция, които последната дали щеше да вкара, ако съдията-келнер не беше принудил хърватите да се оголят.
Преди 20 години беше подобно, макар и по различен начин. Тогава домакинството го насилиха да излюпи шампион. Грозно – и тогава, и сега. Футболът видимо се изражда. Да видим какво ни очаква след 4 години през адски „логичното“ време за световно през ноември-декември в Катар.
Защо не ми е любимец
Кристиано Роналдо е изключителен футболист. С неоспорими и доказани умения. С хъс и спортна злоба извън пътя даже. С професионално отношение към работата си, граничещо с фанатизъм. На 32 години тича на пета скорост. Губи ли отборът му, изглежда озверял. Понякога и до плач стига. В мача срещу Испания на 15.06 отбеляза три гола. Първият – нахлу в наказателното и с плонж се отърка в крака на защитника, с което ми напомни за най-древния занаят. Съдията отсъди дузпа. Той я вкара. Вторият му гол беше след мощен шут. Вратарят уж спря топката, но тя се изплъзна от ръцете му и влезе в мрежата. Третият гол вкара, след като се хвърли като заклана кокошка пред полето. Съдията отсъди накаателен. Роналдо го вкара.
Изпросените и получени дузпа и наказателен той можеше и да пропусне. Да се поддаде на напрежението. Не го направи. Вкара ги. Изключителен и посветен на мисията си футболист. Един от най-големите. Подозирам, че претенцията му е да е най-големият. До такава степен, че не търпи някой да е на неговото ниво или да направи нещо, което той е направил. На финала на шампионската лига той не поздрави Гарет Бейл за гола му със задна ножица. А след края на спечеления финал пося съмнения дали ще остане в отбора. Сякаш не обича някой да се откроява над него дори временно.
Това, че съдиите трудно вече отказват нещо на Роналдо, се видя в мача срещу Испания. Обективен съдия не би отсъдил нито дузпата, нито наказателния. За дузпата Роналдо се отърка в крака на съотборника си от Реал Начо, потърси съзнателно контакт. След като получи, каквото искаше, се обърна към Начо с хитра усмивка.
По подобен начин реагира преди години, след като изработи червен картон за съотборника си в Манчестър Юнайтед Рууни в мач между Англия и Португалия. Тогава пък хитро намигна.
Талант, посветеност, симулации, подлост. 4 в 1. Както днес го има, имало го е и в древността.
Blue & Blues 